04 април, 2016

March Wrap up & April TBR





Здравейте,
Март отлетя толкова бързо и неусетно и е време за равносметката по прочетените от мен книги. Този месец не беше кой знае колко добър от страна на четене, тъй като прочетох само 4 книги. Отдавам това главно на училището и допълните уроци. Надявам се април да бъде по-благосклонен към мен, но като гледам накъде вървят нещата може би отново няма да имам толкова време за четене. Въпреки че броят на книгите, които прочетох не е удовлетворяващ, изборът ми за книги се оказа добър и ги заобичах.


Първата книга, която прочетох беше "Кралица на сенките". Нея я прочетох на английски, нямайки търпение да чакам българския превод. Макар и да ми отне малко повече време, отколкото би ми отнело, ако я четях на български, книгата определено си заслужаваше всяка отделена минута. Четвъртият роман от поредицата "Стъкленият трон" на Сара Дж. Маас се превърна в мой любим и вече нямам търпение да излезе петата книга, за която ще имам да си почакам доста. Оценката ми на книгата няма как да е различна от 5/5. Ревю на книгата може да намерите тук.

Втората книга, която прочетох беше "Алена Кралица" от Виктория Айвярд. Бях чувала както много добри отзиви, така и някои не толкова добри. Въпреки това реших да се възползвам от намалението на книжарница "Сиела"по случай 3 март, и си купих първата и втората част на цената на едната. Да си призная, не останах кой знае колко очарована от книгата. Не беше лоша, но не беше и нищо особено според мен. Все още не съм прочела втората книга, но се надявам очакванията ми да се опровергаят и да я харесам. Оценката ми на книгата е 3.5/5.




Определено март беше месецът на Касандра Клеър и нямаше как да не прочета някоя нейна книга и тъй като не бях чела трилогията и "Адски устройства", реших това да се промени. През изминалия месец прочетох първите две книги, а именно "Ангел с часовников механизъм" и "Принц с часовников механизъм". Книгите ми харесаха страшно много и след като прочета и третата книга обмислям да направя ревю за трилогията. На първата книга давам 4.5/5, а на втората 5/5.





За април не искам да си поставям твърде високи цели, защото се очертава да бъде още по-натоварен месец. Възнамерявам да прочета "Принцеса с часовников механизъм" и така да завърша трилогията "Адски устройства". Плановете ми включват още трилогията "Гриша", на която съм хвърлила око от доста време и мисля, че сега е подходящият момент да я прочета. Последната книга, която отлагам от толкова много време, е "Всеки ден" от Дейвид Левитан.
Това са моите книжни планове за април.





Надявам се и за вас този месец да бъде изпълнен с положителни емоции и много време за четене на книжки!





27 март, 2016

Ревю: "Кралица на сенките" от Сара Дж Маас

Жанр: фентъзи роман
Страници:712
  Рейтинг:
Здравейте,
Днешното ревю ще е на четвърта книга от поредицата "Стъкленият трон", като повод за това е и излизането и на българския пазар вчера(26.03). За мой "късмет" прочетох книгата преди по-малко от месец на английски и издателство Егмонт решиха да я преведат на български. Но това няма значение, тъй като "Кралица на сенките" е уникална, епична и сякаш на съвсем различно ниво от предишните три книги. Този път ревюто ще е малко по-различно, за да мога да обхвана по-обстойно всичко, засягащо книгата. Първо ще коментирам какво мисля за сюжета, след това за героите и накрая за романтиката.

В ревюто има спойлери от първите три книги, но няма относно "Кралица на сенките".

      Сюжет                    

Сара Дж Маас ме впечатли с брилянтно изградения сюжет и връзката между тази книга и "The Assasin's Blade". Всичко се свързваше по естествен начин, доказвайки, че авторката пише уникално. В първите триста страници всичко се развива малко по-бавно, но го дължа главно на "построяването" и развитието на сюжета, което ни държи  в очакване за по-нататъшните случки. Обстановката е загадъчна и зловеща, много подходяща за книгата. Романът става все по-мрачен и много хора(включително и аз) са на мнението, че се превръща в young adult версия на "Игра на тронове". Очаквайте доста сцени изпълнени с кръв, убийства и болка през цялата книга. Действието в четвъртия роман започва с въвеждане на героите и как се чувстват и справят те след случките от предходната книга. Дориан не се отказва да се съпротивлява с демона вътре в него, а Едион очаква бавно сигурната си смърт. Но Селена се завръща в Рифтхолд, само че не като асасин, а като Елин, кралица на Терасен. И от там нататък, започва истинският екшън...

"She was fire, and light, and ash , and embers. She was Aelin Fireheart, and she bowed for no one and nothing, save the crown that was hers by blood and survival and triumph."


Герои

Да си поговорим малко за героите! Когато четох "Огнената наследница" първоначално ми беше малко странно да чета от много гледни точки, но точно така най-добре се опознават героите. В "Кралица на сенките" беше също, а даже така се и обогатяват екшън действията. Започнах все повече да харесвам частите с Манон, тъй като нейната трансформация от нерешителна, слушаща баба си вещица, се превърна в истински лидер на Тринадесетия клан.  Въвеждането на още нови(и не чак толкова) герои е едно от най-интересните неща, случващи се в книгата. Въпреки че главите с Елида ми бяха не чак толкова
любими, тя е силна, борбена и умна
 макар и всичко през, което преминава да е ужасяващо. Нямам търпение да разбера какво ще се случи с нея в следващите книги. Лизандра, позната от "The Assasin's Blade", се завръща в една по-добра версия. Тя също, както Елида, е изключително безстрашна и хитра. След смъртта на Нехемия, Елин определено се нуждае от приятелка, а Лизандра е идеална заместничка. Несрин, бунтовник, част от градската стража, е храбра и емоционално стабилна героиня, за което я поздравявам. Едион винаги ще бъде светлината в книгата, с неговата преданост и привързаност към Елин. С две думи, обичам Едион! От друга страна да чета частите от гледната точка на Дориан, бяха болезнени и много тъжни. Неговата упоритост и непреклонност са достойни за уважение.  
Отборът, който кралицата на Терасен събира, е може би най-хубавото нещо в книгата!! Да ги виждам заедно, стопля сърцето ми. Те си имат доверие, подкрепят се и са отборът мечта.
Бях забравила колко безпощаден и подъл е Аробин, който се появява отново. Половината книга е свързана с него и планът за смъртта му и честно казано, понякога направо ме изнервяше. Относно Каол, Роуан и Елин - сякаш бяха съвсем различни герои. Започвайки с Каол, той толкова много ме дразни почти до края на книгата, че направо исках да изчезне. Държи се толкова грубо и лекомислено, чрез което ми стана още по-антипатичен. До втората книга той сякаш израстна, но сега имам чувството, че върви в низходяща градация.Харесвам много Роуан, но определено и той се промени. Вече не е толкова безпощаден, а по-скоро,показващ чувства, войн. Разликата несъмнено е огромна между елфът от "Огнената наследница" и сегашният Роуан. Да си призная харесвам повече предишния Роуан.  
Елин се превръща в истинска badass героиня, както се казва в книгата "fire-breathing bitch-queen". В "Кралица на сенките" тя знае за какво се бие и в какво вярва, но ми липсва нейната саркастична страна. Липсват ми още любовта и към книгите и красивите рокли, но мисля, че така се получава именно заради това, че тя вече не е Селена. 
Романтика

Говорейки за Елин, предполагам на всички е ясно, че тя вече не е с Каол. Честно казано, никога не съм ги харесвала понеже те просто искаха и се нуждаеха от различни неща. Имам чувството, че първата и втората книга са някак си нереалистични относно техния романс. Четвъртата книга, според мен, показва как двама човека се влюбват, но след определена случка, двамата едва се понасят. 
Роуан, от своя страна, е типът мъж, от който Елин се нуждае в момента. В третата книга възприемах тяхната връзка като платоническа любов, но след четвъртия роман, все повече започвам да ги харесвам като двойка. Макар че на моменти да ми омръзва да чета за леко перверзните намеци между тях(боже Роуан овладей си хормоните, не си на 16) и това, че той всъщност е на около 300 години, техният романс ми е приятен и очаквам да видя какво ще се случи с тях занапред."



"You make me want to live, Rowan. Not survive; not exist.Live."
"You make me want to live, too Aelin Galathynius, he said. "Not exist - but live."


"And a smell - of pine and snow... How had she never realized that Rowan's scent was of Terrasen, of home?


Последните 150 страници са едно от най-вълнуващите неща, които съм чела. Възхищавам се на описателните битки, които Сара Дж Маас е успяла да създаде. Със сигурност това е най-добрата от всичките издадени книги от поредицата, въпреки някои герои да не бяха изцяло в час. Препоръчвам всеки, който е имал досег с поредицата, да прочете "Кралица на сенките", защото си струва и няма да остане разочарован.

"Ten years of shadows, but no longer. Light up the darkness, Majesty."


П.С. Този клип е много добро описание на книгата! :)

25 март, 2016

Ревю: "Огнената наследница" от Сара Дж Маас

Жанр: Фентъзи роман
Страници: 560
 Рейтинг:
Здравейте,
Настъпи време и за ревю на трета книга от поредицата "Стъкленият трон", която ми беше любима, докато не прочетох четвъртата книга, но за нея в следващото ревю. 


*В ревюто няма спойлери от "Огнената наследница", но има от първата и втората книга*

"Огнената наследница" ме спечели с това, че беше изцяло различна от първите две, но и в същото време идеално се свързваше със сюжета на книгата. Въпреки че книгата се развиваше малко бавно в началото, четенето ѝ не представляваше абсолютно никакъв проблем, тъй като Сара Дж Маас пише увлекателно и страниците не се усещат. Друго нещо, което пък особено много харесах е, че действията има не само във Вендин, а и в Адарлан. По този начин, лесно се разбират чувствата на всички главни герои и какво точно се случва с тях. 
В третата част Селена е дори по-пречупена и обвнияваща се за смъртта на Нехемия, отколкото е в "Среднощна корона". Нещата, които научаваме за нея в книгата са свързани с на пръв поглед нормално ѝ детство, което в последствие става ужасяващо. Именно чрез спомените и случките, които претърпява малко преди да замине, тя израства много като герой, ставайки по-смела и готова да приеме съдбата си. Относно новите героите - появата им беше добре дошла за мен, защото се нуждаех от нещо различно за бъдещето развитие на историята.


                                                                            Започвайки с Роуан, с който се запознаваме след пристигането на Селена във Вендлин. Да си призная бях много скептична относно него, тъй като не исках любовният триъгълник да става четириъгълник. Обаче Роуан оправда моите очаквания и даже започнах да го харесвам. Само при факта, че той не търпи прищевките на асасина показва, че той е от тези алфа мъже, който са "най-" във всяко едно отношение. Но все пак е елф, очакваше се. Това първоначално ми се стори малко съмнително и не ми се понрави, но нямаше как да не го заобичам заради това, че успява да превърне Селена от асасин в кралица на Терасен. БЛАГОДАРЯ ТИ РОУАН. ❤




„Тя бе наследница от пепел и огън. Нямаше да се кланя на никого.“

Появата на Едион е интересна, поради простата причина, че самият герой е такъв. Още в началото подозирах, че има нещо нередно в отношенията му с краля на Адарлан. Той е смел и силен войн, но в същото време е и много сърцат. Няма човек, който да е чел книгата и да не харесва Едион. С нетърпение очаквах развитие му в четвъртата книга.
Друг персонаж, който се появява, е Манон. Тя е вещица, предводител на Тринадесетия клан, заедно с който, игаре основна роля в новия план на краля. Да си призная, не намирах главите свързани с нея за много вълнуващи, но постепенно започнах да я харесвам. Макар и да се опитва да бъде безмилостна и кръвожадна, сърцето ѝ не мисли така и тя започва да вярва, че всъщност има душа и може да изпитва чувства.


Дориан все още продължава да бъде смирен, но задобрява в овладяването на силите си, показвайки че е готов да се изправи срещу баща си. След като вече не е със Селена, той се запознава със Сорша, лечителка в замъка, в която се влюбва и намира утеха. Точно това го променя и му помага да се превърне в един достоен, решителен и не толкова егоистичен принц, готов да бъде крал.
От друга страна, Каол проявява изключителна нерешителност в цялата книга. Да, разделя се със Селена, но след като разбра истината, че всъщност е кралица и полуелф, не иска да го повярва. С всяка книга, неговият персонаж ми става все по-антипатичен и даже безличен.



"Що се отнася до Селена - повтори той, - нямаш право да желаеш къде да е и къде да не е. Можеш само да решиш дали си неин приятел, или враг."
Макар че книгата не се развива толкова бързо в началото, финалът ми съсипа живота. Дължа по-бавното развитие именно на това, че се акцентира върху промяната на героите, отколкото на екшън сцените. Включването на магия беше подходящо и много се радвам, че точно така се развиват нещата (като не броим какво се случи на финала). Новите герои, които се появяват са интересни, но в същото време са и сложни, правейки сюжета още по-вълнуващ. Определено "Огнената наследница" е книга, която си струва да се прочете. В нея се поставя идеята за една епик война в Адарлан, когато Селена, или по-точно Елин, се завърне. Все пак тя обеща на Дориан.

23 март, 2016

I love spring TAG

Здравейте,
Заради настъпването на пролетта, бях тагната от Нора да направя един интересен таг, свързан със сезона.


1.Каква е пролетта там, където живееш?
Въпреки че в момента е трудно да се нарече пролет, сезонът принципно е прекрасен. Дърветата започват да разцъфват, аромат на цветя се носи из въздуха и времето е много приятно - нито твърде горещо, нито твърде студено. Може би точно заради това е и любимият ми сезон.

2.Най-очакваното излизане на книга тази пролет?
Преди седмица-две щях да кажа, че това е "Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас, но тъй като я прочетох на английски, изборът ми за нея отпада. Затова ще кажа, че това е "Лейди Полунощ" на Касандра Клеър, чиято книга е така очаквана с нетърпение от всички.

3.Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
 Несъмнено "Рисунка за Айла". Всичко в тази книга крещи "пролет".


4.Къде ще четеш тази пролет?
Аз съм човек, който не се влияе от смяната на сезоните относно четенето на книги, така че се придържам към плана да чета вкъщи и доколкото е възможно в училище.

5.Намери корица със слънцето на нея.
Може би това беше най-трудният въпрос, на който трябваше да отговоря. След 10 минутно разглеждане на корици, най-накрая се спрях на "Петата Вълна". Не се връзва много с пролетта, но пък за сметка на това, слънцето е доста добре изразено.



6.Кои са любимите ти пролетни четива?
Отново важи правилото, че не се повлиявам кой знае колко от сезона, но да кажем, че предпочитам малко по-леки книги за четене. Макар че и тогава, пак задължително продължавам да чета фентъзи.



7.Намери книга с много различни цветове по нея.

Първата книга, за която веднага се сетих, беше "I'll give you the sun", защото на корицата и присъства абсолютно всеки цвят. След това в ума ми изскочи и невероятната корица на "Моята прекрасна книжарничка" и затова реших да добавя и нея.

Благодаря на Нора за тага, а относно кой аз ще тагна, това са Памела, Ади и Юлия.
Но, разбира се, всеки желаеш може да направи тага.

22 март, 2016

Ревю: "Среднощна корона" от Сара Дж. Маас

Жанр: Фентъзи роман
Страници: 416
  Рейтинг:
Здравейте,
Тъй като ревюто ми на първа част от "Стъкленият трон" е вече реалност, днес е време да споделя мнението си за втората книга от поредицата. 

"Среднощна корона" продължава историята на Селена, която след спечелването на титлата, се превръща в професионален убиец и слуга на краля. Затрупана със задачи, касаещи убийството на избрани хора, тя не се подчинява и за да остане незабелязана, крие тайни от най-близките си хора. В книгата много от героите се променят и включването на гледните точки на Дориан и Каол изключително много помага затова да се усети промяната напълно. Техните части винаги бяха интересни и добре написани, за което мога да кажа едно огромно БРАВО на Сара Дж. Маас. Друго, за което мога да поздравя авторката, е начинът по който разви персонажа на Селена. В "Стъкленият трон" тя беше непобедима и едва ли не перфектна, докато в "Среднощна корона" психическият срив играе главна роля за промяната в характера на героинята. С изменението на Селена настъпва и вълнуващият екшън, който толкова време очаквах да видя, нали все пак е асасин. И тук е време да добавя мнението си за корицата, намирайки я за напълно подходяща и много по-добре изпипана от тази на първата книга.


"Мисля че това е ваше. - каза тя и пусна косата. Главата тъжно се завъртя и тупна. След това Селена потупа министъра по рамото, заобиколи масата и се просна на едни свободен стол, като се изтегна напряко."

За Каол мога да кажа, че след тази книга това, което мисля за него не се промени почти никак. Да признавам, имат сладки моменти със Селена въпреки че не ги шипвам, но това е всичко. Когато се случи "нещото" (предполагам, че има хора, които все още не са прочели романа и предпочитам да не давам спойлери), отново потвърди мнението ми. Той за пореден път доказа, че няма достатъчно доверие на асасина, с което я загуби почти изцяло.


От друга страна, с Дориан се случват неща, които самият той не разбира. Това променя сюжета на книгата в една много по-интересна насока. Въпреки това, принцът все още се държи като малко момче, което го е страх да се изправи срещу баща си. Новостите, които настъпват обаче може и да се окажат заплаха за краля на Адарлан. Фактът, че Селена не е негова любима (Аз винаги мога да ти бъда любима, Дориан :D) го натъжава, макар и да вярвам в появата на истинско приятелство между тях.

Твърдението, че втората книга почти никога не е по-добра от първата, в този случай не важи. Противно на това, че романът започва леко бавно, Сара Дж. Маас постепенно подготвя читателите за вълнуващия финал. В него откриваме тайната за Селена, или поне една малка част от нея, която определено е предпоставка за изключително интересната трета част от поредицата.
Препоръчвам книгата на всеки, който е прочел "Стъкленият трон", но все още се колебае дали да я прочете. Не мислете, а се хвърляйте смело напред към романа, защото определено няма да съжалявате.