Ревю: "Огнената наследница" от Сара Дж Маас

Жанр: Фентъзи роман
Страници: 560
 Рейтинг:

Здравейте,

Настъпи време и за ревю на трета книга от поредицата "Стъкленият трон", която ми беше любима, докато не прочетох четвъртата книга, но за нея в следващото ревю. 

*В ревюто няма спойлери от "Огнената наследница", но има от първата и втората книга*

"Огнената наследница" ме спечели с това, че беше изцяло различна от първите две, но и в същото време идеално се свързваше със сюжета на книгата. Въпреки че книгата се развиваше малко бавно в началото, четенето ѝ не представляваше абсолютно никакъв проблем, тъй като Сара Дж Маас пише увлекателно и страниците не се усещат. Друго нещо, което пък особено много харесах е, че действията има не само във Вендин, а и в Адарлан. По този начин, лесно се разбират чувствата на всички главни герои и какво точно се случва с тях. 

В третата част Селена е дори по-пречупена и обвнияваща се за смъртта на Нехемия, отколкото е в "Среднощна корона". Нещата, които научаваме за нея в книгата са свързани с на пръв поглед нормално ѝ детство, което в последствие става ужасяващо. Именно чрез спомените и случките, които претърпява малко преди да замине, тя израства много като герой, ставайки по-смела и готова да приеме съдбата си. Относно новите героите - появата им беше добре дошла за мен, защото се нуждаех от нещо различно за бъдещето развитие на историята.

                                                                            Започвайки с Роуан, с който се запознаваме след пристигането на Селена във Вендлин. Да си призная бях много скептична относно него, тъй като не исках любовният триъгълник да става четириъгълник. Обаче Роуан оправда моите очаквания и даже започнах да го харесвам. Само при факта, че той не търпи прищевките на асасина показва, че той е от тези алфа мъже, който са "най-" във всяко едно отношение. Но все пак е елф, очакваше се. Това първоначално ми се стори малко съмнително и не ми се понрави, но нямаше как да не го заобичам заради това, че успява да превърне Селена от асасин в кралица на Терасен. БЛАГОДАРЯ ТИ РОУАН. ❤

„Тя бе наследница от пепел и огън. Нямаше да се кланя на никого.“

Появата на Едион е интересна, поради простата причина, че самият герой е такъв. Още в началото подозирах, че има нещо нередно в отношенията му с краля на Адарлан. Той е смел и силен войн, но в същото време е и много сърцат. Няма човек, който да е чел книгата и да не харесва Едион. С нетърпение очаквах развитие му в четвъртата книга.

Друг персонаж, който се появява, е Манон. Тя е вещица, предводител на Тринадесетия клан, заедно с който, игаре основна роля в новия план на краля. Да си призная, не намирах главите свързани с нея за много вълнуващи, но постепенно започнах да я харесвам. Макар и да се опитва да бъде безмилостна и кръвожадна, сърцето ѝ не мисли така и тя започва да вярва, че всъщност има душа и може да изпитва чувства.

Дориан все още продължава да бъде смирен, но задобрява в овладяването на силите си, показвайки че е готов да се изправи срещу баща си. След като вече не е със Селена, той се запознава със Сорша, лечителка в замъка, в която се влюбва и намира утеха. Точно това го променя и му помага да се превърне в един достоен, решителен и не толкова егоистичен принц, готов да бъде крал.
От друга страна, Каол проявява изключителна нерешителност в цялата книга. Да, разделя се със Селена, но след като разбра истината, че всъщност е кралица и полуелф, не иска да го повярва. С всяка книга, неговият персонаж ми става все по-антипатичен и даже безличен.

"Що се отнася до Селена - повтори той, - нямаш право да желаеш къде да е и къде да не е. Можеш само да решиш дали си неин приятел, или враг."

Макар че книгата не се развива толкова бързо в началото, финалът ми съсипа живота. Дължа по-бавното развитие именно на това, че се акцентира върху промяната на героите, отколкото на екшън сцените. Включването на магия беше подходящо и много се радвам, че точно така се развиват нещата (като не броим какво се случи на финала). Новите герои, които се появяват са интересни, но в същото време са и сложни, правейки сюжета още по-вълнуващ. Определено "Огнената наследница" е книга, която си струва да се прочете. В нея се поставя идеята за една епик война в Адарлан, когато Селена, или по-точно Елин, се завърне. Все пак тя обеща на Дориан.